На тази дата преди 426 години: Покръстен е Диего Веласкес – геният на испанския Златен век
Н а 6 юни 1599 година в Севиля, Испания е покръстен Диего Родригес де Силва и Веласкес – един от най-значимите художници на испанския Златен век и занаятчия на бароковия натурализъм. Считан за един от най-великите художници в историята на западното изкуство, Веласкес оставя след себе си завещание, което продължава да въодушевява генерации създатели. В продължение на десетилетия той е велможа живописец на крал Филип IV и основава едни от най-влиятелните портрети в историята на западното изкуство.
(Във видеото: Криси Патрашкова: Да позираш пред петима художници)
Ранните години на Диего Веласкес
Диего Родригес де Силва и Веласкес е роден в семейство от междинна класа. Още като дете демонстрира извънреден гений към рисуването и на 11-годишна възраст стартира уроци при известния севилски художник Франсиско Пачеко, който освен го образова, само че и му дава основи по доктрина на изкуството и даже по литература.
През 1617 година, когато е към 18-годишен, Веласкес получава позволение от своя преподавател да се откри като самостоятелен художник. Скоро по-късно стартира да основава свои първи произведения, измежду които са религиозни подиуми и портрети. Тези ранни творби са с въздействие от италианския и фламандския натурализъм и барок.
През 1622 година Веласкес отпътува за Мадрид, където се среща с двора на Филип IV и получава покана да стане велможа художник – това е началото на неговата блестяща кариера. По това време той също развива познанства с други художници и интелектуалци.
Първите му години на работа в двора са белязани от направата на портрети на аристократи и значими фигури, както и от опити с композицията и светлината, които по-късно ще станат негов характерен почерк.
Autorretrato (Self-portrait), by Spanish painter Diego Velázquez, c. 1650.
— Maria D (@MariaUpstateNY) Последните години на Веласкес
През 1649 година Веласкес подхваща второ пътешестване до Италия, което се оказва решаващо за развиването на стила му. Той посещава Рим, Венеция и Неапол, където вижда творби на италиански майстори като Караваджо и Тициан. Това пътешестване му дава опция да натрупа сбирка от картини за испанския крал и да изостри своя нюх към светлината и композицията.
След завръщането си в Испания през 1651 година, Веласкес е изцяло одобрен като основен велможа художник на Филип IV.
През 1658 година Веласкес е почетен с рицарско звание в Ордена на Сантяго – самопризнание за неговия принос към изкуството и кралския двор. Вписването му в ордена изисква показване на доказателства за благороднически генезис, заради което се допуска, че Веласкес е фалшифицирал част от родословието си, с цел да покрие това условие.
Badge of the Order of Santiago, made of gold, emeralds, and diamonds. Spain, 1670-1679
— History Defined (@historydefined)
През последното десетилетие от живота си Веласкес основава някои от най-забележителните си творби — измежду тях картината „ Менините “ (Las Meninas, 1656), която се счита за връхна точка в творчеството му и е един от най-изследваните и оценени шедьоври в историята на изкуството. Тази картина показва комплицирана игра на вероятност, светлина и взаимоотношение сред наблюдаващ, обект и художник.
В този интервал Веласкес рисува и поредност от портрети на инфантата Маргарита Тереза и други членове на кралското семейство, които съчетават натурализъм с великолепие и дълбочина.
Смъртта на Веласкес
През 1660 година Веласкес съпровожда крал Филип IV и инфанта Маргарита Тереза до границата с Франция, където тя се дами за френския крал Луи XIV. По време на това пътешестване той дава отговор и за организирането на художествените украшения във връзка сватбата — доказателство за неговото доверие и значима роля в кралския двор.
След завръщането си в Мадрид Веласкес се разболява. На 6 август 1660 година той умира на 61 години. Погребан е в манастира „ Сан Хуан Баутиста “ в Мадрид, който по-късно е опустошен по време на Наполеоновите войни, и мястото на гроба му е изгубено.
Imponente y fascinante. La Iglesia de San Juan Bautista en
(Във видеото: Криси Патрашкова: Да позираш пред петима художници)
Ранните години на Диего Веласкес
Диего Родригес де Силва и Веласкес е роден в семейство от междинна класа. Още като дете демонстрира извънреден гений към рисуването и на 11-годишна възраст стартира уроци при известния севилски художник Франсиско Пачеко, който освен го образова, само че и му дава основи по доктрина на изкуството и даже по литература.
През 1617 година, когато е към 18-годишен, Веласкес получава позволение от своя преподавател да се откри като самостоятелен художник. Скоро по-късно стартира да основава свои първи произведения, измежду които са религиозни подиуми и портрети. Тези ранни творби са с въздействие от италианския и фламандския натурализъм и барок.
През 1622 година Веласкес отпътува за Мадрид, където се среща с двора на Филип IV и получава покана да стане велможа художник – това е началото на неговата блестяща кариера. По това време той също развива познанства с други художници и интелектуалци.
Първите му години на работа в двора са белязани от направата на портрети на аристократи и значими фигури, както и от опити с композицията и светлината, които по-късно ще станат негов характерен почерк.
Autorretrato (Self-portrait), by Spanish painter Diego Velázquez, c. 1650.
— Maria D (@MariaUpstateNY) Последните години на Веласкес
През 1649 година Веласкес подхваща второ пътешестване до Италия, което се оказва решаващо за развиването на стила му. Той посещава Рим, Венеция и Неапол, където вижда творби на италиански майстори като Караваджо и Тициан. Това пътешестване му дава опция да натрупа сбирка от картини за испанския крал и да изостри своя нюх към светлината и композицията.
След завръщането си в Испания през 1651 година, Веласкес е изцяло одобрен като основен велможа художник на Филип IV.
През 1658 година Веласкес е почетен с рицарско звание в Ордена на Сантяго – самопризнание за неговия принос към изкуството и кралския двор. Вписването му в ордена изисква показване на доказателства за благороднически генезис, заради което се допуска, че Веласкес е фалшифицирал част от родословието си, с цел да покрие това условие.
Badge of the Order of Santiago, made of gold, emeralds, and diamonds. Spain, 1670-1679
— History Defined (@historydefined)
През последното десетилетие от живота си Веласкес основава някои от най-забележителните си творби — измежду тях картината „ Менините “ (Las Meninas, 1656), която се счита за връхна точка в творчеството му и е един от най-изследваните и оценени шедьоври в историята на изкуството. Тази картина показва комплицирана игра на вероятност, светлина и взаимоотношение сред наблюдаващ, обект и художник.
В този интервал Веласкес рисува и поредност от портрети на инфантата Маргарита Тереза и други членове на кралското семейство, които съчетават натурализъм с великолепие и дълбочина.
Смъртта на Веласкес
През 1660 година Веласкес съпровожда крал Филип IV и инфанта Маргарита Тереза до границата с Франция, където тя се дами за френския крал Луи XIV. По време на това пътешестване той дава отговор и за организирането на художествените украшения във връзка сватбата — доказателство за неговото доверие и значима роля в кралския двор.
След завръщането си в Мадрид Веласкес се разболява. На 6 август 1660 година той умира на 61 години. Погребан е в манастира „ Сан Хуан Баутиста “ в Мадрид, който по-късно е опустошен по време на Наполеоновите войни, и мястото на гроба му е изгубено.
Imponente y fascinante. La Iglesia de San Juan Bautista en
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ